Преписвач

Теми в категория

1.МИНОЙСКА ГЪРЦИЯ
2.АХЕЙСКА ГЪРЦИЯ
3.ГЪРЦИЯ ПРЕЗ ХІ-ІХ в. пр. Хр.
4. ГЪРЦИЯ ПРЕЗ VІІІ-VІ в. пр. Хр.
5. СПАРТА ПРЕЗ VІІІ-VІ в. пр. Хр.
6. АТИНА ПРЕЗ VІІІ-VІ в. пр. Хр.
7. ГРЪКО-ПЕРСИЙСКИ ВОЙНИ
8. ГЪРЦИЯ ПРЕЗ ПЕТДЕСЕТИЛЕТИЕТО
9.РАЗЦВЕТ НА АТИНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
10.ПЕЛОПОНЕСКИ ВОЙНИ
11.ГЪРЦИЯ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ІV в. пр. Хр.
12.ГЪРЦИЯ И МАКЕДОНИЯ. ФИЛИП ІІ.
13. АЛЕКСАНДЪР ІІІ ВЕЛИКИ

Създаване и разпространение на славянската
писменост .

Чрез целокупната си дейност княз Борис I – Михаил се очертава като един от най-големите и далновидни държавници в историята на българското средновековие. Смел и радикален реформатор,той ускорява процеса на приобщаване на българското население към християнството,съдейства за изграждане на нова институция-църква,дава превес на славянския елемент в културното и етническото изграждане на българската общност чрез въвеждане на славянска писменост и книжнина и превръща ранносредновековната българска култура в неделима част от европейската християнска цивилизация в нейния славяно-византийски модел.

 История на проучванията върху Византия

Бих искала да започна с думите на проф. Мутафчиев – един от големите българските византинисти -“византийската история като част от историята на човечеството е сравнително нова и твърде неразработена“. И наистина ако се замислим, ще си дадем сметка за това, че едва ли има повече от 200 години, откакто по научен и сериозен начин се изследва византийската история.

БОРБА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИМПЕРИЯТА.
ПОБЕДАТА НАД ПЕРСИЯ. ПРОБУЖДАНЕТО НА АРАБСКАТА СТИХИЯ – НАЧАЛО НА ИСЛЯМСКАТА ЕКСПАНЗИЯ.
ГРЕЦИЗАЦИЯ НА ИЗТОЧНАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ –ПРЕВРЪЩАНЕТО И ВЪВ ВИЗАНТИЙСКА.

Тема 1 . Установяване на коалиционна система на власт.Формиране на
правителство на Отечествения фронт.
Тема 2. Първи мероприятия на новия кабенет.Споразумението за
примирие и народният съд.
Тема 3. Партньори или съперници.Проблем в отношенията между партиите в коалицията.
Тема 4.Разкол в многопартийната система и създаване на „лоялна4 опозиция.Парламентарните избори през 1945 год
Тема 5. Формиране на второто правителство на Кимон Георгиев

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД
ДОДЪРЖАВНА ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ И ИЛИРИЯ…………………………………
ДРЕВНА МАКЕДОНИЯ…………………………………………………………………………
ДЪРЖАВАТА НА ДОЛОНКИТЕ…………………………………………………………….
СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ОДРИСКОТО ЦАРСТВО……………………..
ГЕТСКО ЦАРСТВО………………………………………………………………………………..
МАКЕДОНИЯ И ТРАКИЯ ПРЕЗ V-VІІІ В. ПР. Н. Е. ………………………………
ИМПЕРИЯТА НА АЛЕКСАНДЪР ІІІ ВЕЛИКИ ………………………………………
ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ ІІІ-ІІ В. ПР. Н. Е. ………………………………….
РИМСКОТО НАШЕСТВИЕ В ТРАКИЯ ………………………………………………….
РИМСКА ТРАКИЯ ………………………………………………………………………………….
РИМСКОТО ПОЛИТИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ ……………..

СТОПАНСКАТА ИСТОРИЯ КАТО НАУКА.ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА СТОПАНСКО ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

СТОПАНСТВОТО НА ДРЕВНОИЗТОЧНИТЕ И АНТИЧНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ ДО В ВЕК ОТ НОВАТА ЕРА

Древен Изток
Граничи с Черно, Егейско, Каспийско море. Първата верига е Загрос. Започва от Южен Иран и стига до езерото Урния. Отделят плодородния полумесец от Иранското плато. Втората планинска верига е Тавър. Тя се намира северно от Месопотамия в земите на днешна Южна и Югоизточна Турция. Ливан и Антиливан определят границата между Ливан. Преобладават платата. Първия район Иран обхваща всичко северно от Загрос, втория (Турция)- всичко северно от Тавър- Анатолийско плато- централните и южни части на Египет.
Равнините обхващат териториите на днешен Иран, Сирия и пустините Сирийска (Западно),а втората (Месопотамия) южно от нея е Нефунд. Животът възниква на реките Тигър и Ефрат, както и на Нил. Още от дълбока древност възниква водния режим. Създават се блата, вследствие на наносите от преливането на реките. Ранно корабоплаване в Средиземно море, Персийския залив. Осъществява се връзка с Индия.

Българската държава през XIX век не е модерна и няма архиви, но необходимостта от справки е донякъде решена от княз Владимир Черкаски. Той въвежда руския модел на управление, използван до Берлинския конгрес. Княз Черкаски създава проект за управление на Княжество България в 8 губерии, доразвит от княз Дондуков.

I. Велики географски открития (ВГО) – исторически обхват и значение

II. Начало на ВГО – Хенрих (Енрике) Мореплавателя, неговата школа и откритията на португалците. Бартоломео Диаш и заобикалянето на Африка от юг.

III. Четирите експедиции на Христофор Колумб и откриването на Новия свят. Експедиции на Джон Кабот и Себастиан Кабот. Откриването на Юж. Америка и Бразилия – Алонсо де Охеда и Педру Кабрал. Аферата с Америго Веспучи и името Америка. Първаото геополитическо раьделение на света – Тордесилски договор от 1494г.

IV. Васко да Гама и португалската експанзия в Южна и Югоизточна Азия.

V. Испанска и португалска експания в Америка. Конкистадори и легендата за Елдорадо. Британски и френски експедиции към Северна Америка.

VI. Околосветски пътувания на Фернандо Магелан и Елкано. Втора околосветска на Франсис Дрейк.

VII. Бернхард Варениус и неговата „Обща география“.Изследване вътрешността на континентите.

VIII. В търсене на Terra Australis Inkognita – откриването на Австралия от Вилям Янсзон. Експедиции на Джеймс Кук. Откриване на Антарктида и последици от ВГО.

IX. Роля на ВГО за развитието на географската наука